13.11.2013 г., 11:09 ч.

Сам 

  Поезия » Друга
733 0 9

 

Чувам, чувам гласове –

моя си не чувам.

Брулнат лист – душа бере

в капалата шума.

 

Вùдя, вùдя – шарен свят. 

Себе си не видя.

Слънце свети, а е мрак.

Ни да виеш, ни да

 

тръгнеш някъде – къде?

Връщане де няма.

Сам и тих, и утешен.

Сам. Самоизмама.

 

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Много мое усещане...
    Чувам, виждам и накрая осъзнавам самоизмамата...
    И самотата...
    "Само силните могат да бъдат самотни"... ами ако е така?
    Поздрави, Райсън!
  • Всичко е илюзия, но когато е осъзната-боли...
  • Топло ми е при твоите стихове ...
  • Така е! Понякога пишем, за да превърнем самотата в спомени! Поздрав!
  • Светът е вятър и мъгла
    такъв е и животът.
    Уж всичко е по правила,
    уж всичко е по ноти.
    Но всичко да ни е наред
    налага се понякога
    да си измислим шест за пет
    и слънцето и сянката...
  • Здравей и тук, приятелю!

    Лео - Людмил
  • Надеждата - умира тя последна.
    А после - със усмивка на уста
    ни взима тя - богати или бедни
    тъй тихо и безмилостно смъртта....
  • Хареса ми! Кратко, ясно и ТОЧНО! Поздрав!
Предложения
: ??:??