Чувам, чувам гласове –
моя си не чувам.
Брулнат лист – душа бере
в капалата шума.
Вùдя, вùдя – шарен свят.
Себе си не видя.
Слънце свети, а е мрак.
Ни да виеш, ни да
тръгнеш някъде – къде?
Връщане де няма.
Сам и тих, и утешен.
Сам. Самоизмама.
© Райчо Русев Всички права запазени