5.01.2008 г., 6:34 ч.

Сам 

  Поезия » Любовна
645 0 5

Липсваш ми!

И ветровете ми довяват тебе,

как, подяволите, да избягам от това?

Трябваш ми.

Не знам защо си ми потребен,

но не знам и как без теб да съм това,

което бяхме.

А бяхме ли?

Липсваш ми!

И гледам през прозореца,

но не виждам нищо, само знаци.

Знаци, че за мене мислиш също.

Но при тебе няма да се върна

и защо ли да се връщам?

Призраци ще има само там,

където в миналото бяхме ние.

Всичко в мислите си ще размия

и без мен ще те запомня сам...

© Мая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??