Сам
Липсваш ми!
И ветровете ми довяват тебе,
как, подяволите, да избягам от това?
Трябваш ми.
Не знам защо си ми потребен,
но не знам и как без теб да съм това,
което бяхме.
А бяхме ли?
Липсваш ми!
И гледам през прозореца,
но не виждам нищо, само знаци.
Знаци, че за мене мислиш също.
Но при тебе няма да се върна
и защо ли да се връщам?
Призраци ще има само там,
където в миналото бяхме ние.
Всичко в мислите си ще размия
и без мен ще те запомня сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
