Сам
Липсваш ми!
И ветровете ми довяват тебе,
как, подяволите, да избягам от това?
Трябваш ми.
Не знам защо си ми потребен,
но не знам и как без теб да съм това,
което бяхме.
А бяхме ли?
Липсваш ми!
И гледам през прозореца,
но не виждам нищо, само знаци.
Знаци, че за мене мислиш също.
Но при тебе няма да се върна
и защо ли да се връщам?
Призраци ще има само там,
където в миналото бяхме ние.
Всичко в мислите си ще размия
и без мен ще те запомня сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Все права защищены
