Липсваш ми!
И ветровете ми довяват тебе,
как, подяволите, да избягам от това?
Трябваш ми.
Не знам защо си ми потребен,
но не знам и как без теб да съм това,
което бяхме.
А бяхме ли?
Липсваш ми!
И гледам през прозореца,
но не виждам нищо, само знаци.
Знаци, че за мене мислиш също.
Но при тебе няма да се върна
и защо ли да се връщам?
Призраци ще има само там,
където в миналото бяхме ние.
Всичко в мислите си ще размия
и без мен ще те запомня сам...
© Мая All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
