Сам избираш пътя...
Защо си тръгнал към мрака,
защо тъй тъжен си сега.
Живота стегнал си е сака
и тръгваш по ръба.
Една крачка повече и ще и тръгнеш,
една крачка още и няма да се върнеш.
Взел живота си в ръце...градиш съдбата.
Градиш или пък не,въпрос изгарящ те в душата.
Тъй силно стиснал си очи,
бъдещето тръпнеш да ознаеш,
но знай-туй що е истина,боли...
по правилата трябва да играеш
И сам си ти...и ти горчи!
И търсиш смисъл в живината!
Ала намръщен си...и те боли...
не си открил в тунела светлината.
И стъпка правиш
...и си свободен!И щом го мразиш...не си виновен!
Политаш надолу и вижда се мрак,
но гледаш доволно...оставаш без враг!
Туй що ти пречеше там на земята...
Няма го вече...остана душата,
която щастлива,изход намира...
Сърцето от радост прелива и спира!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмо Всички права запазени
