miroslav (Мирослав Дечев)
27 12
27.05.2008 г., 21:42 ч.

Сам под дъжда 

  Поезия » Философска
886 0 5

Сам под дъжда

Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.

В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.

Отново изправена пред мен е самотата,
безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Самотата е красива... но не всеки я търпи и вижда изяществото й. На мнение съм,че всеки има нужда от такива моменти,за да преосмисли нещата около себе си и да си даде ясна преценка за по -нататъчните действия,но не бива да се прекалява!
    Аплодисменти за хубавия стих!
    Поздрав! И с усмивка
  • Понякога самотата и една цигара са предпочитана компания
  • много хубав стих
  • Не мисля така,Марина!!!Самотата не може да бъде преимущество.
    Най-добре е да избягаш от самотата,приятелю.Сигурна съм,че ще намериш начин.
  • Паля поредна цигара в нощта.
    Тъжно е небето, отново заплаква.

    Силно! Жестока е самотата, но ако я превърнеш в преимущество ще ти е по-леко. Поздрав!
Предложения
: ??:??