May 27, 2008, 9:42 PM

Сам под дъжда

Poetry » Philosophical

1.3K 0 5

Сам под дъжда

Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.
Като послание във небесата издига се димът,
а аз мечтая съкровената мечта.

В дълбока локва се оглеждам,
а над мен облаците оцветени сякаш с туш,
тайно открадват моята надежда
и неподвластно усилват студения душ.

Отново изправена пред мен е самотата,
безпощадно разкъсва моето болно сърце,
като стрела от огън ме пронизва в душата
и безспирно ограбва от мен парче по парче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ledena_Kukla (Тя)

Самотата е красива... но не всеки я търпи и вижда изяществото й. На мнение съм,че всеки има нужда от такива моменти,за да преосмисли нещата около себе си и да си даде ясна преценка за по -нататъчните действия,но не бива да се прекалява!
Аплодисменти за хубавия стих!
Поздрав! И с усмивка

2008-05-27T23:05:41+03:00
wola (Гери)

Понякога самотата и една цигара са предпочитана компания

2008-05-27T22:39:56+03:00
Карамелка (Ваня)

много хубав стих

2008-05-27T22:07:07+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Не мисля така,Марина!!!Самотата не може да бъде преимущество.
Най-добре е да избягаш от самотата,приятелю.Сигурна съм,че ще намериш начин.

2008-05-27T21:57:16+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Паля поредна цигара в нощта.
Тъжно е небето, отново заплаква.

Силно! Жестока е самотата, но ако я превърнеш в преимущество ще ти е по-леко. Поздрав!

2008-05-27T21:51:35+03:00