Сам сред всички
И започвам пак аз стихове да пиша
Как го мразя това …
Че пиша ли то е ясно - страдам
И няма кой да ме чуе в нощта …
Плача, ридая и стена - защо?
Защо никой не чува зова ми и
не ми даде надежда,
че заслужавам нещо по-добро?
Аз стена и плача, викам със глас,
защо никой не ме чува в този час?
Замлъквам, оглеждам се и разбирам,
Че усмивка има на моето лице,
а кой знае, че аз страдам?
Само моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Райчева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
