Сам сред всички
И започвам пак аз стихове да пиша
Как го мразя това …
Че пиша ли то е ясно - страдам
И няма кой да ме чуе в нощта …
Плача, ридая и стена - защо?
Защо никой не чува зова ми и
не ми даде надежда,
че заслужавам нещо по-добро?
Аз стена и плача, викам със глас,
защо никой не ме чува в този час?
Замлъквам, оглеждам се и разбирам,
Че усмивка има на моето лице,
а кой знае, че аз страдам?
Само моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Райчева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
