25.07.2017 г., 9:00 ч.  

Сам във Мрака 

  Поезия
1243 3 7

Със сенките ще спя,
по пътя мрачен ще вървя.

Ще се срещна със моята утеха,
във мрачна, без звезди пътека.

Със вълците обичам да танцувам,
отвъд небесата ще пътувам.

© Екатерина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми. Готик излъчване. И дъх на мрак.
    Поздрави!
  • Дължа ви благодарност! Моето невежество простете.
  • Оправи си подкатегорията тогава
  • Туй трябва да е моя грешка. Тук еротиката липсва.
  • Само не разбрах къде е еротиката.
  • Знаете, поезията е туй, което от дълбините на душите ни извира. Отъждествяването - низвергнато зло е то. Тъй омразни са тез слова, но трябва, изречени да бъдат те. Да пиша мога, тъй както за редно се смята или да слушам вътрешният, непокорен глас. Шепти той сякаш, други слова, отвъд познанията.

    Но поезията моя... тя дело е, на мисъл тъжна, затуй е толкоз неугледна.
  • Пишеш от името на мъж и при двете стихчета...интересно. В началото аз също, даже ми беше по-лесно. Нямам идея защо.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??