katie (Катя Вълчева)
66 83
10.06.2004 г., 15:30 ч.

Сама 

  Поезия
2002 0 2
В пустиня от пепел и кал
светът ме превърна без жал.
Парче по парче,невидял,
разкъса душата ми цяла.
Сега нито ям,нито спя,
кажи ми - защо съм сама?
Каква непрогледна тъма...
Животът се свърши...Ура!

© Катя Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звучи изстрадано...
  • Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех
Предложения
: ??:??