Jun 10, 2004, 3:30 PM

Сама

Poetry

2.4K 0 2

В пустиня от пепел и кал
светът ме превърна без жал.
Парче по парче,невидял,
разкъса душата ми цяла.
Сега нито ям,нито спя,
кажи ми - защо съм сама?
Каква непрогледна тъма...
Животът се свърши...Ура!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimika999 (Милена)

Звучи изстрадано...

2010-04-14T13:28:22+03:00
Kantonimed (Антон Кънчев)

Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех

2004-10-01T16:15:12+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0