katie (Катя Вълчева)
67 83
10 июн. 2004 г., 15:30

Сама 

  Поэзия
1839 0 2
В пустиня от пепел и кал
светът ме превърна без жал.
Парче по парче,невидял,
разкъса душата ми цяла.
Сега нито ям,нито спя,
кажи ми - защо съм сама?
Каква непрогледна тъма...
Животът се свърши...Ура!

© Катя Вълчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Звучи изстрадано...
  • Определено има потенциал в тази тъга ,но и определено ми допада така изразеното познато чувство,така че продължавай в същия дух,успех
Предложения
: ??:??