Стоя си в стаята сама,
а чувствата връхлитат ей така,
а уж затворена вратата,
късно е - превзеха ми душата.
Дали пък не влетяха през прозореца...
но туй е друга тема от къде се появиха,
но внезапно ме сломиха.
И питам се отново, не може ли
да съм безчувствена сега?
Ще поглеждам към света с поглед замъглен,
оправдавайки се със света си разрушен,
ще съм няма, няма да скимтя, ...