Стоя си в стаята сама,

а чувствата връхлитат ей така,

а уж затворена вратата,

късно е - превзеха ми душата.

Дали пък не влетяха през прозореца...

но туй е друга тема от къде се появиха,

но внезапно ме сломиха.

И питам се отново, не може ли 

да съм безчувствена сега?                                                                                                                     

Ще поглеждам към света с поглед замъглен,

оправдавайки се със света си разрушен,

ще съм няма, няма да скимтя,

и ще забравя, че щастлива съм била.