8.09.2009 г., 20:10

Сама

562 0 0

 Никога не съм се замисляла,
че животът може да бъде
толкова труден, когато си сам,
че нощите са по-дълги,
слънцето забулено в облаци.
Звездите светят по-ярко,
да мога поне да мечтая.


Припев:
Тук стоя сам-сама,
пусни ме да си отида
у дома, освободи моята душа.
Била съм вече тук преди,
просто ме остави да
открия новия си път.


Опитвам се да кажа нещо,
но ти не чуваш.
Дните са сиви,
улиците прашни и пусти,
точно както аз се чувствам.
Дори да изчезна внезапно,
никой няма да забележи,
защото никога не съм
принадлежала на този свят.


Припев:
Тук стоя сам-сама,
пусни ме да си отида
у дома, освободи моята душа.
Била съм вече тук преди,
просто ме остави да
открия новия си път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радоя Топалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...