Сама
Зората, с цвета си нежен и бляскав,
пробужда ме като с целувка;
очаквах до мене, топъл и ласкав,
да ме посрещнеш рано с милувка.
Исках, но тебе те няма
до мен сгушен, смирен
и тъгата ми става зловещо голяма,
започваща с тъжния ден.
Избухнала в сълзи, в леглото студено
сърцето ми къса се, стене
в момента го питам, но то е смутено -
"Какво аз ще правя без тебе?!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Русева Всички права запазени
