Сама
Отиде си любими, вече те няма,
с надежда гледам пътната врата.
Остана само в мен една тъга голяма,
сълза гореща изгаря моята страна.
Отиде си, ти при друга жена си сега,
с какво кажи е по-различна от мен тя?
Отиде си от нас двамата любовта,
животът продължава, истината е това.
Ще мине време, може би година,
пак ще гледам аз пътната врата.
Ще си спомням, когато бяхме двамина,
когато заедно ни срещна, тя, любовта!
И ще дочакам отново да те видя,
усмихнат пред мен с букет цветя.
Ще ме прегърнеш, а аз ще ти завидя,
че прегръщаш най-красивата жена!
© Валентин Миленов Всички права запазени