Mar 17, 2021, 3:24 PM

Сама

  Poetry » Love
532 0 0

                                                               Сама

 

 

Отиде си любими, вече те няма,

с надежда гледам пътната врата.

Остана само в мен една тъга голяма,

сълза гореща изгаря моята страна.

 

Отиде си, ти при друга жена си сега,

с какво кажи е по-различна от мен тя?

Отиде си от нас двамата любовта,

животът продължава, истината е това.

 

Ще мине време, може би година,

пак ще гледам аз пътната врата.

Ще си спомням, когато бяхме двамина,

когато заедно ни срещна, тя, любовта!

 

И ще дочакам отново да те видя,

усмихнат пред мен с букет цветя.

Ще ме прегърнеш, а аз ще ти завидя,

че прегръщаш най-красивата жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...