9.06.2022 г., 10:16

Сама

512 0 0

Ден пореден пак без теб,

свило ми се е всичко в лед.

Гледам да не мисля,

от спомените ме боли.

Вали не спира вътре в мен,

ден студен,безличен,наранен.

 

Не спирам да те мисля

и чакам те неспирно.

Няма те до мен,

но лъжа се отново някак тъй наивно.

Чакам те за дума мила,осмисляща денят.

Усмивка с песен,да ми подариш отново светлина.

 

Самотно те обичам и не мога да се спра.

От теб поисках само да ме топлиш с любовта.

Навярно струвало е скъпо,

желанието голямо.

Но как се реже с нож на две,

това,което някога било е цяло?

 

Няма нищо вече,има само сивота.

Не искам себе си и теб да нараня.

Безмислено,самотно,но какво от това?

Нищо вече не мога да промня.

От тебе бягам,от теб сама вървя.

От тук нататък,сама ще трябва да продължа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....