Ден пореден пак без теб,

свило ми се е всичко в лед.

Гледам да не мисля,

от спомените ме боли.

Вали не спира вътре в мен,

ден студен,безличен,наранен.

Не спирам да те мисля

и чакам те неспирно.

Няма те до мен,

но лъжа се отново някак тъй наивно.

Чакам те за дума мила,осмисляща денят.

Усмивка с песен,да ми подариш отново светлина.

Самотно те обичам и не мога да се спра.

От теб поисках само да ме топлиш с любовта.

Навярно струвало е скъпо,

желанието голямо.

Но как се реже с нож на две,

това,което някога било е цяло?

Няма нищо вече,има само сивота.

Не искам себе си и теб да нараня.

Безмислено,самотно,но какво от това?

Нищо вече не мога да промня.

От тебе бягам,от теб сама вървя.

От тук нататък,сама ще трябва да продължа.