Jun 9, 2022, 10:16 AM

Сама

  Poetry » Love
511 0 0

Ден пореден пак без теб,

свило ми се е всичко в лед.

Гледам да не мисля,

от спомените ме боли.

Вали не спира вътре в мен,

ден студен,безличен,наранен.

 

Не спирам да те мисля

и чакам те неспирно.

Няма те до мен,

но лъжа се отново някак тъй наивно.

Чакам те за дума мила,осмисляща денят.

Усмивка с песен,да ми подариш отново светлина.

 

Самотно те обичам и не мога да се спра.

От теб поисках само да ме топлиш с любовта.

Навярно струвало е скъпо,

желанието голямо.

Но как се реже с нож на две,

това,което някога било е цяло?

 

Няма нищо вече,има само сивота.

Не искам себе си и теб да нараня.

Безмислено,самотно,но какво от това?

Нищо вече не мога да промня.

От тебе бягам,от теб сама вървя.

От тук нататък,сама ще трябва да продължа.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...