Ден пореден пак без теб,
свило ми се е всичко в лед.
Гледам да не мисля,
от спомените ме боли.
Вали не спира вътре в мен,
ден студен,безличен,наранен.
Не спирам да те мисля
и чакам те неспирно.
Няма те до мен,
но лъжа се отново някак тъй наивно.
Чакам те за дума мила,осмисляща денят.
Усмивка с песен,да ми подариш отново светлина.
Самотно те обичам и не мога да се спра.
От теб поисках само да ме топлиш с любовта.
Навярно струвало е скъпо,
желанието голямо.
Но как се реже с нож на две,
това,което някога било е цяло?
Няма нищо вече,има само сивота.
Не искам себе си и теб да нараня.
Безмислено,самотно,но какво от това?
Нищо вече не мога да промня.
От тебе бягам,от теб сама вървя.
От тук нататък,сама ще трябва да продължа.