Сама ...
Сама ...
. На Р.
. Не беше го забравила -
нелеп опит, преди време ...
До вчера - без любов, сама,
животът късно я срещна -
с толкоз дълго мечтания ...
Изнемога сладка в сърце,
но, зова му ще отпрати -
ще се насили тя, съвсем ...
С всичките спешни задачи,
мислите за него ще спре ...
Един леден поздрав само,
даже, без никакъв трепет ...
Не бива да го поглежда -
встрани погледът, наведен ...
И нова случайна среща,
а той - с новата поредна ...
Боже, прости - интересът
бил измамен, мимолетен ...
Но тя, как ли в сърцето си
ще спре онзи трепет, нежен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
