29.12.2006 г., 10:05

Сама

938 0 4
Вали! Небето плаче!...
Земята черна... в траур е!...
Аз останала съм без сълзи,
но плача даже и без глас!...
И ти далеч си, няма да ме утешиш...
А болката в мен прониква бавно
и убива нежната душа...
И страх отново ме обзема: Сама съм!...
и сама ще си умра...
Но в този миг аз виждам него...
И миг след това аз вече съм свободна...
Да аз мъртва съм,
но знам: не съм останала сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за критиката на всички ви и да когато писах това стихотворение исках да умра, но нещо в мен ми каза, че живота е за тези които живеят с душите и сърцата си, а не за тези които сами ги погубват
  • Последно...не разбрах сама ли си или не си?
    Пожелавам ти никога да не оставаш сама, винаги да си влюбена и щастлива!А за умиране има време, колко пъти ще умираш и възкръсваш от любов!
    Сега изживей младостта си!
  • Ей, Цвете такова! Видях коментара на Риа и прочетох всичко. Аз живея 4-ти живот и пак ми е интересно! Гергана е права - гледай само напред и бъди самата себе си. Бъди щастлива и обичана! Другото остави на съдбата! Смъртта е приятна дама, умее "да поддържа започнатия разговор" и винаги може да се "разбереш с нея"! Вярвай ми! Аз май се "влюбих" в нея след толкова много срещи! Но няма да споделям "мъжки тайни"! Весело изкарване на празниците!
  • Много ви е лесно да поискате да умрете на вас, 18- годишните. Писна ми от вашите глупости. Всеки втори на тези години иска да умира. Чакай,бе! Какво си видяла ти от живота, та искаш да умираш?Животът е толкова коварен, че ще умираш и възкръсваш хиляди пъти!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...