29 дек. 2006 г., 10:05

Сама 

  Поэзия
731 0 4
Вали! Небето плаче!...
Земята черна... в траур е!...
Аз останала съм без сълзи,
но плача даже и без глас!...
И ти далеч си, няма да ме утешиш...
А болката в мен прониква бавно
и убива нежната душа...
И страх отново ме обзема: Сама съм!...
и сама ще си умра...
Но в този миг аз виждам него...
И миг след това аз вече съм свободна...
Да аз мъртва съм,
но знам: не съм останала сама...

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря за критиката на всички ви и да когато писах това стихотворение исках да умра, но нещо в мен ми каза, че живота е за тези които живеят с душите и сърцата си, а не за тези които сами ги погубват
  • Последно...не разбрах сама ли си или не си?
    Пожелавам ти никога да не оставаш сама, винаги да си влюбена и щастлива!А за умиране има време, колко пъти ще умираш и възкръсваш от любов!
    Сега изживей младостта си!
  • Ей, Цвете такова! Видях коментара на Риа и прочетох всичко. Аз живея 4-ти живот и пак ми е интересно! Гергана е права - гледай само напред и бъди самата себе си. Бъди щастлива и обичана! Другото остави на съдбата! Смъртта е приятна дама, умее "да поддържа започнатия разговор" и винаги може да се "разбереш с нея"! Вярвай ми! Аз май се "влюбих" в нея след толкова много срещи! Но няма да споделям "мъжки тайни"! Весело изкарване на празниците!
  • Много ви е лесно да поискате да умрете на вас, 18- годишните. Писна ми от вашите глупости. Всеки втори на тези години иска да умира. Чакай,бе! Какво си видяла ти от живота, та искаш да умираш?Животът е толкова коварен, че ще умираш и възкръсваш хиляди пъти!
Предложения
: ??:??