17.11.2007 г., 12:26

Сама

1.4K 0 3
Прелетните птици прибират се у дома,
а ти, момиче, си сама.
Няма на кой да обясниш,
че неволно грешиш.
Никой не те изслушва,
щом вратата си затвориш,
всеки те подслушва.
Задаваш си хиляди въпроси
и търсиш обяснение за своето падение.
Волята ти те предава,
късметът ти изневерява
и мислиш си - има ли смисъл да се бориш
и за благоденствие да говориш...
Дали ще продължиш,
ще успееш ли на трудностите да удържиш.
Животът е в твойте ръце,
разперваш ги и за миг
вятърът го разпилява и съдбата те изоставя.
И пак се питаш - дали си заслужава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита РаНгелОва Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...