Сама
а ти, момиче, си сама.
Няма на кой да обясниш,
че неволно грешиш.
Никой не те изслушва,
щом вратата си затвориш,
всеки те подслушва.
Задаваш си хиляди въпроси
и търсиш обяснение за своето падение.
Волята ти те предава,
късметът ти изневерява
и мислиш си - има ли смисъл да се бориш
и за благоденствие да говориш...
Дали ще продължиш,
ще успееш ли на трудностите да удържиш.
Животът е в твойте ръце,
разперваш ги и за миг
вятърът го разпилява и съдбата те изоставя.
И пак се питаш - дали си заслужава...
© Анита РаНгелОва All rights reserved.