1.09.2009 г., 11:57

Сама ще продължа да крача

1.3K 0 21

Сега съм тук, на друго място утре.

Намирам нещо тук, а другаде изгубвам.

Днес плача, а утре ще се смея звънко.

Така по-истински и пъстър е животът ми.

 

Опитвам се играта на живот

по правилата честно да играя -

залозите й са огромни, но съм добър играч.

Понякога ми липсва само топлината,

която съм раздала, но тя към мен не се завръща.

 

Страхът от самотата вече ме пробожда,

а да допуснеш някой си до себе си е трудно.

Не искам да живея подредено, кротко

и затова сама ще продължа да крача.

И, може би, докрая тъй ще бъде…

 

Надявам се, поне себе си не ще загубя.

 

 

 

01.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхът от самотата вече ме пробожда,

    а да допуснеш някой си до себе си е трудно.

    Може страхът да ти помогне да допуснеш...
  • натъжи ме...
  • И добрите играчи, понякога губят, но всички знаят, че те са най-добрите! Пиши, Веси! Радваш ме!
  • Веси,ти си прекрасен Човек!Обичаме те и ще продължаваме да те обичаме!Както като Човек,така и като Поет.Ще продължаваме да чакаме с трепет публикуването на всяко твое стихотворение.Имаш голяма аудитория читатели и почитатели.Показателни са коментарите които получаваш.
    Понякога за малкото щастие сме готови да заплатим прескъпа цена.Но важното е,че сме го изживели,че сме уловили мига.За него едва ли има правила,сърцето ни го следва.
    За съжаление в живота трябва да се научим,както да печелим,така и да губим.За загубата никога не сме подготвени и тя е винаги болезнена.Ние приятелите ти няма да те оставим да се чувстваш самотна.Ще продължаваш да чувстваш подкрепата и обичта ни които заслужава прекрасен Човек като теб!
    С много обич!
  • Май сме на една вълна с теб...
    Само така - ако ще е гарга, рошава да е
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...