RainaVakova
413 2666
21.04.2018 г., 9:24 ч.

Сама съм си 

  Поезия » Друга
369 7 6

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.

Кръщавам свят и песът на съседите
движенията ми следи с нестихващ ужас.
Вода нагазвам точно до колèнете
с мистично отражение на дъното.

Сама съм си и тайнство, и енигма
с тъжен тик, загубен на рулетка.
И чупя стомни, този свят да види,
сърцето ми е луд  бохем без сметка.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах тези клюкарстващи птици! Разкошно е както винаги!
  • Наде, Младене,Вале и Албенче - благодаря ви, приятели! Хубав ден да имате!
  • Чудесен стих, Райна,със силен завършек! Поздравления!
  • хулаво е, Райне
  • "Загубих се в сезона на въздишките...
    сърцето ми е луд бохем без сметка."

    Дори само тези два реда са предостатъчни, за да дам най-висока оценка на поезията в това стихотворение. Рядка оригиналност и образност. Поздравление, Райна!
  • Не се променяй, Магьоснице!
Предложения
: ??:??