RainaVakova
413 2666
21 апр. 2018 г., 09:24

Сама съм си 

  Поэзия » Другая
370 7 6

Загубих се в сезона на въздишките.
Тук птиците клюкарстват ден до пладне.
Пред залеза пространството притихва
и дух, и сянка сядат да пиянстват.

Кръщавам свят и песът на съседите
движенията ми следи с нестихващ ужас.
Вода нагазвам точно до колèнете
с мистично отражение на дъното.

Сама съм си и тайнство, и енигма
с тъжен тик, загубен на рулетка.
И чупя стомни, този свят да види,
сърцето ми е луд  бохем без сметка.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах тези клюкарстващи птици! Разкошно е както винаги!
  • Наде, Младене,Вале и Албенче - благодаря ви, приятели! Хубав ден да имате!
  • Чудесен стих, Райна,със силен завършек! Поздравления!
  • хулаво е, Райне
  • "Загубих се в сезона на въздишките...
    сърцето ми е луд бохем без сметка."

    Дори само тези два реда са предостатъчни, за да дам най-висока оценка на поезията в това стихотворение. Рядка оригиналност и образност. Поздравление, Райна!
  • Не се променяй, Магьоснице!
Предложения
: ??:??