23.08.2011 г., 19:03 ч.

Сама със сетивата си 

  Поезия » Бели стихове
420 1 2

Искам да измия под душа

цялата болка и мъка,

която всяка минута

изяжда плътта ми безплътна.

Изкривявам се пред огледалото

и се стопявам.

Животът не ме съблазнява.

И аз не съм му интересна.

Не мога да догоня щастието

и съм сама от векове.

Сама със сетивата си.

С чувствения парафин.

Човек не се ражда,

за да бъде сам.

Не и векове...

 

2006 г.

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • https://www.youtube.com/watch?v=Vhr4FcFD6ko поздравявам те с тая песен, "sans toi" се казва ...или с други думи - "без теб" мисля, че се връзва и с настроението на творбата ти....
  • Много интересно произведение Ако вярваш в Бог би трябвало да знаеш, че никога не си сама - имаш Бог, ангели, светии, с които можеш да общуваш молитвено винаги, когато решиш Но пък трябва да знаеш и че адът е точно това.... отделяне от Бога и другите вследствие на силното его дето сме развили в тоя свят, в което душата на човек е изпълнена единствено със себе си и липсва любов към другите, което води до безкрайни векове самота... А вярата е страхотна сила, дори сама пак не си сама. Дори сама срещу другите, пак не си сама. Нямаш нужда от странични валидации и щуротии, защото одобрението или неодобрението от другите нито ти дава, нито ти отнема нещо. И целия свят да ти скочи, ако имаш любов в себе си и носиш Бог в сърцето си, пак ще се чувстваш добре Успехи!!!
Предложения
: ??:??