Сама със сетивата си
Искам да измия под душа
цялата болка и мъка,
която всяка минута
изяжда плътта ми безплътна.
Изкривявам се пред огледалото
и се стопявам.
Животът не ме съблазнява.
И аз не съм му интересна.
Не мога да догоня щастието
и съм сама от векове.
Сама със сетивата си.
С чувствения парафин.
Човек не се ражда,
за да бъде сам.
Не и векове...
2006 г.
© Петя All rights reserved.
мисля, че се връзва и с настроението на творбата ти....
А вярата е страхотна сила, дори сама пак не си сама. Дори сама срещу другите, пак не си сама. Нямаш нужда от странични валидации и щуротии, защото одобрението или неодобрението от другите нито ти дава, нито ти отнема нещо. И целия свят да ти скочи, ако имаш любов в себе си и носиш Бог в сърцето си, пак ще се чувстваш добре