28.01.2009 г., 13:38

Сама в нощта

1.3K 0 1

Отново останах сама. Ужасно сама!

Нощта е черна, страшна и враждебна.

Как се нуждая от утеха сега,

но няма на чие рамо да се облегна!

 

С тъжна музика убивам тишината,

но не мога да прогоня самотата.

Тя ме плаши и потиска.

Да забравя всичко ми се иска!

 

Да забравя думата „любов”,

да нямам нужди и мечти,

да свикна с този свят суров...

И да спрат да текат тези сълзи...

 

Ще мога ли докрай да се боря?

Ще имам ли любовта, за която копнея?

Ще дойде ли краят на тази неволя?

Не смея да мечтая и вярвам. Не! Не смея!

 

Ако знам, че ще отида в рая,

бих предпочела да съм мъртва,

да потъна някъде в безкрая,

БЕЗ ДУША! Без спомен за света объркан...

 

Изтощих се все да давам,

да вярвам и да се надявам,

щастието все някак бяга от мен...

Но нали след нощта идва ден?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даринка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...