28.10.2008 г., 12:46

Сама във тъмнината

916 0 0

              Сама във тъмнината

             

              Седя сама замислена, самотна,

                   в тъмнината свила съм се и тъжа,

                   за любовта изгубена в тъмнината,

                   разпаднала се от една лъжа.

 

                   Когато каза ти. че ме обичаш,

                   сгреших тогава, че не ти повярвах,

                   тези думи винаги ще помня, защото

                   зная, че те нараних.

 

                 Повярвах на лъжите на човек,

                 когото мислех за приятел и по

                този начин нараних и теб, и мен,

                защото вместо да повярвам на сърцето,

               аз повярвах на една лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Какаду Какадукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...