Oct 28, 2008, 12:46 PM

Сама във тъмнината

  Poetry » Love
914 0 0

              Сама във тъмнината

             

              Седя сама замислена, самотна,

                   в тъмнината свила съм се и тъжа,

                   за любовта изгубена в тъмнината,

                   разпаднала се от една лъжа.

 

                   Когато каза ти. че ме обичаш,

                   сгреших тогава, че не ти повярвах,

                   тези думи винаги ще помня, защото

                   зная, че те нараних.

 

                 Повярвах на лъжите на човек,

                 когото мислех за приятел и по

                този начин нараних и теб, и мен,

                защото вместо да повярвам на сърцето,

               аз повярвах на една лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Какаду Какадукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...