Само ако знаеше...
Тишина окова въздуха, времето спря.
В този късен час луната озираше силуета два.
В този късен час шепнаха си листата едва.
Шепотът превърна се в песен звънлива.
Звукът разнесе се навред, тишината разруши се.
В този късен час чу се глас.
Глас – плах.
Едва доловим, глас, отразяващ стонове вековни.
Думи изречени, дела несторени.
Болка, разрастваща се в гърди, изпити от отрова.
Сърце от омайна усмивка заблудено.
В този късен час светлината разбули мрака.
От устни невинни, думи отровни.
От чиста душа, грехове черни.
От сърце любящо, чувства лъжливи.
... мисли греховни крадяха здрав разум.
В гърдите чувства несподелени крещяха.
Плачеха, викаха.
Глас – плах.
Един звук, нищо повече.
В гърди чувства несподелени стояха.
Чувства, необозрими.
Моите чувства.
Само ако знаеше...
GwBS
Monday, June 13, 2011
© Поля Макавеева Всички права запазени
Чувства, необозрими.
Моите чувства.
Само ако знаеше..."
любимите ми стихове! браво,много е чувствено