Само ако знаеше...

Тишина окова въздуха, времето спря.

В този късен час луната озираше силуета два.

В този късен час шепнаха си листата едва.

Шепотът превърна се в песен звънлива.

Звукът разнесе се навред, тишината разруши се.

В този късен час чу се глас.

Глас – плах.

Едва доловим, глас, отразяващ стонове вековни.

Думи изречени, дела несторени.

Болка, разрастваща се в гърди, изпити от отрова.

Сърце от омайна усмивка заблудено.

В този късен час светлината разбули мрака.

От устни невинни, думи отровни.

От чиста душа, грехове черни.

От сърце любящо, чувства лъжливи.

... мисли греховни крадяха здрав разум.

В гърдите чувства несподелени крещяха.

Плачеха, викаха.

Глас – плах.

Един звук, нищо повече.

В гърди чувства несподелени стояха.

Чувства, необозрими.

Моите чувства.

Само ако знаеше...

GwBS

Monday, June 13, 2011