18.09.2009 г., 11:32 ч.

Само че... 

  Поезия » Любовна
1122 0 17

Няма да дойда, както се идва,
а ще те чакам в бисерна мида.
В твоята болка ще стана перла,
само че надали ще ме намериш.

Няма да пея, както се пее,
а ще рева като морската буря.
Като кошута в гората ще блея,
само че надали ще ме чуеш.

Няма да галя, както се гали,
ами когато са всички заспали,
като сълза ще ти парна лицето,
само че надали ще ме усетиш. 


Вятър да стана в голите клони,
само че надали ще те догоня.
Огън да стана - глътва го мракът.
По-добре камък, за да те чакам.

Ще се прераждам, ще се преструвам,
всичко, което се вижда и чува
Ще се превърна човек най-накрая,
само че надали ще ме познаеш.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • бъди в болката и перла...Райсън...
    ще те намери...
  • прав си... сърдечни поздрави!
  • ...ти няма да дойдеш както се идва.
    Мислиш ли,че тя ТОЧНО това няма да забележи?
  • Опознаваем си вече, приятелю! Поздравления за този хубав стих...Ваше Благородие
  • Такъв стих не може да се подмине!Поздрав!
  • Уау! Като народна песен е, браво!
  • Само така ти се струва! Осезаем си и познаваем. Най-вече като човек!

    п.п.: Исках много да ти прикача песента "Назад, назад, моме Калино", ама няма да го направя (ти знаеш защо).
  • Думите ти, приятелю, думите ти не могат да бъдат сгрешени - само Райсън говори така. Слушам те...
  • След толкова метаморфози разпознаванeто е трудно, но откриването и единството не са случайни.
    Случайни наричаме закономерностите, които не можем да обясним.
    Написал си невероятен стих! Съвсем закономерно, разбира се.
    Поздравления!
  • По-вече оптимизъм, брат!
  • надали, надали, приятелю...

    има едно стихотворение на Вера Балева, което според мен си "говори" с твоето:


    Винаги мога да те позная



    Както и да се преобразяваш –
    винаги мога да те позная.

    Дори и когато
    се обличаш като гълъб,
    и си в червени ботуши.

    Приличаш ми на гвардеец.

    Стоиш на перваза на прозореца
    от 15 часа и 7 минути –
    до строго неопределено време.

    И винаги мога да те позная –
    както и да се преобразяваш.

    Изключвам единствено случая –
    когато си реален.


  • ... ще те познае... по стиха...
  • Чудесно стихотворение... както винаги впрочем...
    Привет!
  • Красива - нежност!
    " Ще се прераждам..."
    Поздрав!
  • Ако е като всички , няма да е толкова уникално, какъвто всъщност си ти!
  • Прекрасни метаморфози!!! И стих!
  • Каква красота!!!
    Райсън, останах без думи...
    "Няма да галя, както се гали,
    ами когато са всички заспали,
    като сълза ще ти парна лицето,
    само че надали ще ме усетиш."
Предложения
: ??:??