didi74 (Димитрина Канева) didi74 (Димитрина Канева)
5
20.07.2012 г., 10:11

Само думи

1.1K 0 1

 
 Само думи

В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда.
Аз искам да те имам
единствено за мене,
но сутрин се събуждаш -
започва твойто време:
ежедневие задушно,
лицемерие бездушно,
усмивки изкривени,
думите - изпепелени...
Сълзите - не изтекли,
думи не изрекли.
Душата като буца
не мога да разбия.
Аз искам да разбирам
но често не подбирам
думи неизречени,
думи непрочетени...       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Канева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0