Само думи
Само думи
В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда.
Аз искам да те имам
единствено за мене,
но сутрин се събуждаш -
започва твойто време:
ежедневие задушно,
лицемерие бездушно,
усмивки изкривени,
думите - изпепелени...
Сълзите - не изтекли,
думи не изрекли.
Душата като буца
не мога да разбия.
Аз искам да разбирам
но често не подбирам
думи неизречени,
думи непрочетени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Канева Всички права запазени
