Само думи
В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда.
Аз искам да те имам
единствено за мене,
но сутрин се събуждаш -
започва твойто време:
ежедневие задушно,
лицемерие бездушно,
усмивки изкривени,
думите - изпепелени...
Сълзите - не изтекли,
думи не изрекли.
Душата като буца
не мога да разбия.
Аз искам да разбирам
но често не подбирам
думи неизречени,
думи непрочетени...
© Димитрина Канева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
