Само думи
В душата му бушуват
обич и омраза...
Сърцето ми умира,
но сутрин пак се ражда.
Аз искам да те имам
единствено за мене,
но сутрин се събуждаш -
започва твойто време:
ежедневие задушно,
лицемерие бездушно,
усмивки изкривени,
думите - изпепелени...
Сълзите - не изтекли,
думи не изрекли.
Душата като буца
не мога да разбия.
Аз искам да разбирам
но често не подбирам
думи неизречени,
думи непрочетени...
© Димитрина Канева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
