22.05.2021 г., 10:14

Само и единствено за теб

1K 3 4
 

Колко стихове нежни,
песни ти посветих,
и пак пиша ти песни,
и пак пиша нов стих.

Те от мене извират
и са пълни с Любов,
и не спират, не спират -
Аз им давам живот.

Откакто ти ме събуди
от самотния сън,
и с ръка ме изведе
сред света там, навън,
преоткрих цветовете,
а пък ти си дъгата.
Най-омайното цвете
си за мен на земята!

Нежността ми е твоя,
Любовта ми, и тя,
и звездите пак броя,
а ти си в всяка звезда.

Стихчето е готово,
ново чака си ред -
Теб рисувам със слово,
че почти съм поет.

Но пък мъж съм изцяло
в женските ти нозе -
Гушвам твоето тяло
и целувам носле.

Колко нежност изпитвам,
как да кажа... не знам...
Пак към тебе политвам -
Спирам тук... и съм там...

02.02.2021.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...