Само миг поне...
Години
, години покрай мен отминали.Остарявахте
бавно заедно с мен.Вие
бяхте моите строги учители,но
съдбовните ви уроци не разбирах добре.Не
усетих навреме и вашата щедрост.Не
научих колко е висока нейната цена.Захвърлих
безрезервно всичко ценно,което
някога в дланите си крехки държах.
Отново
леко
прегърбен, с посивяли, оредяли коси.Не
те е пожалило безпощадното време,а
неговия отпечатък и твоето лице е украсил.
С
Не
говориш, гледаш безразлично и мълчиш.Но
невидимата наша нишка никога не остарява,не
се къса и съдбата зла не може да я заличи.
Раздели
Не
можахме времето да върнем, нито да го спрем.Но
до последен дъх ще чакам като наивно дете,да
изживеем пак нашaта младост - само ден,......
само миг поне......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
