Pepina (Пепа Деличева)
774 5361
Dec 3, 2006, 9:37 PM

Само миг поне... 

  Poetry
696 0 8

 

Години

, години покрай мен отминали.

Остарявахте

бавно заедно с мен.

Вие

бяхте моите строги учители,

но

съдбовните ви уроци не разбирах добре.

Не

усетих навреме и вашата щедрост.

Не

научих колко е висока нейната цена.

Захвърлих

безрезервно всичко ценно,

което

някога в дланите си крехки държах.


Отново

те виждам застанал пред мене,

леко

прегърбен, с посивяли, оредяли коси.

Не

те е пожалило безпощадното време,

а

неговия отпечатък и твоето лице е украсил.


С

поглед без искри, но чист както тогава.

Не

говориш, гледаш безразлично и мълчиш.

Но

невидимата наша нишка никога не остарява,

не

се къса и съдбата зла не може да я заличи.


Раздели

ни кръстопът, без светофар зелен.

Не

можахме времето да върнем, нито да го спрем.

Но

до последен дъх ще чакам като наивно дете,

да

изживеем пак нашaта младост - само ден,

                                    ......

само миг поне......

 

 

© Пепа Деличева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??