8.08.2017 г., 9:44

Само ние

679 2 1

Една любов.

Една къща.

Без дрехи.

Без задръжки.

Само ти и аз.

Да те завивам през нощта по няколко пъти  защото ти изритваш одеялото.

Все пак е студено тук... но не и в сърцата ни.

Да те прегръщам в хамака на верандата а ти да ми задаваш глупави въпроси.

Да те целувам сладко, а теб да те е гъдел.

Да ти харесвам сърдита.

Да ми се усмихваш и да се разтапям.

Да ни блестят очите.

Да ми влияеш така както никой не може.

Да си ми най-добра приятелка.

Да те поглеждам и времето да спира.

                 

Това е ис(ти)нската любов, но само ние си я знаем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стилияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е! Поздрави, Стенли!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...