10.12.2011 г., 1:34

Само нощ твоя

1K 0 4

Удобството за теб е важно,

когато си поискаш да обичаш - може!

Но да откраднеш едно сърце ранено - знаеш ли,

е най-голямото ти лошо!

Направи го - не беше ти известно

какво ще те заплаши в онзи случай!

Забавно може то да бъде, а бързо ти да го прокудиш!

И знаеш ли какво - чудиш се, когато те винят...

нямал си такива намерения...

А колко ли сърца тъжат от такива подли обяснения?!

Не са заслужили отношение подобно,

очаквали са само добрини...

Но какво е женската душа - 

едновременно прощава и тъжи?!

Не ще забрави този някой път, 

в който в ръцете ти изгаря...

А ти ще я подминеш на кръстопът съдбовен, 

от някой друг орисан!

Знаеш ли, желае ти добро, 

дано усетиш вкуса на щастие огромно...

но да го градиш върху чуждите тъги 

е жалко престъпление, греховно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря за позитивните коментари!
  • "Знаеш ли, желае ти добро,

    дано усетиш вкуса на щастие огромно...

    но да го градиш върху чуждите тъги

    е жалко престъпление, греховно! "

    Да , жалко е да градиш щастие за сметка на чуждото нещастие!Докосна ме!Харесах!

  • Такъв е животът! Харесах!
  • "Удобството за теб е важно,
    когато си поискаш да обичаш - може!"

    Това ми е до болка познато! Само, че то е равносилно и за двете страни в тази игра, наречена: "Любов".

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...