29.04.2020 г., 13:43 ч.  

Само нощем 

  Поезия » Друга
437 3 8

С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.

 

Плъзналият в дворчето бръшлян,
чужда котка - легнала на прага.
Здрач от сини липси изтъкан,
пейката - безсилна да избяга.

 

Портата - провиснала от жал,
стенеща под вятърните пръсти...
Някой тук щастливо е живял -
бързащ минувач ще се прекръсти...

 

Само нощем, в призрачна негá,
сипне ли небето звездна пазва,
ще прегръщам котката, с тъга,
ако обещае да не казва...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??