Apr 29, 2020, 1:43 PM  

Само нощем 

  Poetry » Other
439 3 8

С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.

 

Плъзналият в дворчето бръшлян,
чужда котка - легнала на прага.
Здрач от сини липси изтъкан,
пейката - безсилна да избяга.

 

Портата - провиснала от жал,
стенеща под вятърните пръсти...
Някой тук щастливо е живял -
бързащ минувач ще се прекръсти...

 

Само нощем, в призрачна негá,
сипне ли небето звездна пазва,
ще прегръщам котката, с тъга,
ако обещае да не казва...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??