Само нощем
С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.
Плъзналият в дворчето бръшлян,
чужда котка - легнала на прага.
Здрач от сини липси изтъкан,
пейката - безсилна да избяга.
Портата - провиснала от жал,
стенеща под вятърните пръсти...
Някой тук щастливо е живял -
бързащ минувач ще се прекръсти...
Само нощем, в призрачна негá,
сипне ли небето звездна пазва,
ще прегръщам котката, с тъга,
ако обещае да не казва...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
