Само по „АРМАНИ“
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Мълчи! И загаси!
И затвори вратата!
Съблечи се! Остани ми по Армани!
Не спирай! – Всичко на земята...
Искам дрехите ти разпиляни!
По сянка съм...
от уличните лампи...
Дишаш тежко... Аз горя!
Няма пеперуди...
Във стомаха – крампи!
От допира ти се топя!
Глад за още сладникаво мъчение.
Гориш ме! Палиш ме!
Адреналин...
Гол те искам – по въображение...
За теб съблякох се
по Валентино.
На чувство станах...
Губя самоличност.
Оглупях! Не виждам!
Онемях!
Желая те! Облечен във първичност...
Докосвай ме! Безсрамен,
гол – по грях.
Виж! Разпускам си косите!
И те искам мокър! –
Без бельо.
Тръпнат вените и слабините..
Растеш... във огнено кълбо.
Целуваш ме отровно,
колкото да загорчи...
Устни, стон, въздишка... и пияни!
Ръце – пожар!
Докосвай и мъчѝ!
Езика вкусва аромат Армани.
Блудстваме в нощта,
на пода.
Тялото крещи без глас.
Да спра сега – не искам
и не мога!
Останахме по кожа
и по страст...
Септември 2017
В. Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
