21.01.2009 г., 21:06

Само себе си намираше за истински красива

970 0 6
Забранено и бе да обича!
Затворена във огледален замък на мечти...
И дните и минаваха себично,
а времето ограбваше душата й...

Веднъж опитала се да избяга,
попаднала във истинския свят,
тя виждаше невзрачни хората,
защото не успяваше да се огледа в тях!

А жадно впиваха погледи във нея...
Оставаха без думи от възхита!
За тях бе по-приказна от фея,
но за името й никой така и не попита...

Не остана да живее в света на грозотата,
само образа във огледалото я правеше щастлива!
Затворена години в замъка на красотата,
само себе си намираше за истински красива...



На СУЕТАТА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...