31.03.2011 г., 21:23

Само себе си винете...!

1.6K 0 5

Откога ви доставя удоволствие да живеете, без да създавате,

а единственото, което цените, е да рушите,

само да се забавлявате,

без абсолютно нищо в замяна на другите да давате...

Нима мотото "Веднъж се живее" така го цените???

Да се тровите,

другите стремейки се да победите...

падайки,

после не се вините,

а ставайки, си мислите, че следващия път с по-голямо зло ще се спасите!!! 

Хорица... ценете си душите,

защото един ден, обръщайки се...

само себе си ще може да вините!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви
  • Да се тровите,
    другите стремейки се да победите...

    Много вярно браво
  • !!!! Браво!
  • Това което цениме носи болка ,
    болка голяма
    няма замяна за по малка рана .
    Възможности много ,
    много посоки
    накъде да поема няма насоки .
    Имали смисъл човек да се мъчи , насреща наплюватго и отново се мръщи
    Намира надежда , намира емоций и отново попада в същата ситоация и отново те плюят и отново говорят зад гърбъти.
    Загърбваш ,забравяш , но пак се повтаря и отново отваря голямата рана .
    Очите – лъжите , жеста – измама на никой доверие нямам .

    Приятели много .
    КАДЕ СА ???
    Уви оказват се двама .

  • Хорица... ценете си душите...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...